Име: Джейсън Кейл
Длъжност: Творчески директор, Go Free Range Ltd., Лондон, Англия.
Образование: Бакалавърска степен (с отличие) по компютърна информатика в университета в Плимут, Англия.
Предишна кариера: Софтуерен консултант, водещ разработчик в агенция.
Online: http://gofreerange.com, http://jasoncale.com, @jasoncale
.net: Кои бяха най-важните неща, които искаше да споделиш с българската аудитория по време на семинара DesignDay?
ДК: Исках да споделя опитите си да разбера как един дизайнер може да работи в екип за гъвкава разработка – по начин, който е тясно интегриран, базиран във висша степен на сътрудничество и развиващ се. Убеден съм, че процесът на предварителен дизайн, към който ние, дизайнерите, се придържаме, би трябвало да бъде изоставен в полза на дизайн паралелно с разработката на софтуера/уеб сайта, който е много спорен, така че се стремях да предложа увереност и техники, които предпочитам, които ми позволяват да правя това с увереност и леснота.
.net: Може ли да се каже, че вече живеем “пост-PC ера” и уеб дизайнът би трябвало преди всичко да отговаря на нуждите на мобилните потребители, оставяйки десктоп браузърите като един вид допълнителна употреба?
ДК: Харесва ми идеята за дизайн преди всичко за мобилни устройства, тъй като той ви принуждава да се концентрирате и наистина да се стремите да откриете непосредствения контекст; всъщност обаче не правя реално разграничение, нито се идентифицирам с идеята за предпочитание към потребителите на един тип устройства пред други.
Определено предпочитам да започна с прости базирани на конеткст интерфейси, които дизайнът първо за мобилни устройства насърчава, след което можем да разширим обхвата на интерфейса, доколкото го позволява пространството на екрана.
Употребата на техники като медиа-заявки за посочване на по-големи устройства/екрани е чудесен начин да направите това, но тъй като ние стандартно се насочваме към по-прости/мобилни екрани като стандарт, можем да гарантираме, че нещата просто ще работят дори в по-базовите браузъри.
Да се надяваме, че подхождаме към дизайна с идеята за простотата – и поради това ние не се занимаваме само със запълване на екранно пространство просто защото разполагаме с него; без значение към какво устройство се насочваме, необходимо е да гарантираме, че реално показваме на потребителите само неща, които са полезни и смислени за техните нужди във връзка с настоящия им контекст на употреба.
.net: Къде точно би трябвало да бъде балансът между функция и стил? Има ли тенденция да се създават красиви, но не твърде функционални решения?
ДК: Мисля, че е притеснително лесно за дизайнерите да се скрият зад фасадата на стила, маскирайки с нея базовата липса на функционални детайли. За мен красотата на интерфейса се реализира в способността му да бъде функционален без допълнителни усилия; и често нещата, които са такива, ще изглеждат красиви. Мисля, че това е, защото простотата и елегантността им са видими в употребата им и сме склонни да приемаме това за нещо много приятно.
Стилът е непостоянен. Ако погледнем назад в последните няколко години в уеб дизайна – и сравним това, което сме смятали за стилно и красиво дори преди 12 месеца, съпоставено с това, което правим сега, вероятно вкусовете ни са се променили, и вероятно старите ни проекти са доста безвкусни. Определено аз чувствам нещата така – и се опитвам да помня, че всеки път, когато изпадна в затруднение и се изкушавам да проявя мързел, позволявам да бъда въвлечен в правенето на нещо стилно, но лишено от функция. Когато това се случи, се опитвам да опростявам всичко, задавайки си отново и отново въпроса кое е най-простото нещо, което бих могъл да направя. Как мога да направя това по-лесно за постигане? Често това ме води към решение, което е функционално елегантно и нормално би било най-полезно и за аудиторията, за която създавам този дизайн.
Като казваме това, трябва да изпитваме удоволствие от създаването на дизайн в духа на времето – и част от това означава да приемем, че ако ще изследваме най-новите тенденции в дизайна, то някои от пасивите на това са, че нашата естетика в крайна сметка ще стане демоде.
За щастие уеб е естествено, непрекъснато еволюиращо творение, така че докато влагаме усилия в тази работа, можем да постигнем еволюция на функционалните му и стилистични качества наравно с еволюцията на нашите разбирания и културни тенденции.
Балансът между функция и стил е въже, по което ние, дизайнерите, е необходимо да вървим всеки ден – понякога го постигаме, понякога се проваляме. Но определено мисля, че ако ще падна от едната му страна, то се надявам да клоня повече към решение, което е по-функционално, отколкото стилно, тъй като това осигурява най-много полза и дълговечност.
.net: Кои са най-важните характеристики за мобилния дизайн?
ДК: Мисля, че простотата се подразбира; но мисля, че най-важното, което трябва да се взема предвид, е контекстът. Ние използваме нашите мобилни устройства, когато сме в движение, често в стресиращи, претъпкани с хора условия. Използваме ги в интервали между действия, или за да допълват съществуващите.
Ние не сме склонни да инвестираме много време в реално извършване на големи задачи върху нашите мобилни устройства; вместо това основно търсим малки елементи от информация, или извършваме проста задача (от рода на изпращането на туит).
Поради това е необходимо да създаваме дизайн за тези взаимодействия – и да разбираме контекста, в който те се извършват – като цяло не ни интересува цялостната картина, когато правим нещо на мобилно устройство; просто искаме да си свършим работата колкото може по-бързо. Опитите да прецените какво – и най-важното, къде, вашите потребители ще правят нещо, докато работят с вашето съдържание или продукт, ще е безценно при опитите да измислите решения, които наистина подобряват мобилното преживяване.
.net: Съществуват ли случаи, когато простотата на дизайна е нежелателна, или когато тя не подобрява потребителското преживяване?
ДК: Понякога мисля, че простотата се бърка с “да не се показват много неща” на екрана. Въпреки че това може да е често срещан страничен ефект, мисля, че простотата всъщност означава решение, което има точно толкова “неща”, за да се свърши работата ефективно – и нищо повече.
Понякога наистина сложните интерфейси всъщност са най-прости, защото позволяват на потребителя да изпълнява сложни задачи бързо и ефективно; ако те бяха превърнати в много стъпки, или може би опростени, то те биха станали трудни и тромави, което би имало отрицателен ефект върху потребителското преживяване.
Наистина си заслужава да изпробвате няколко решения, за да видите кое от тях ви дава най-добър резултат – и това изисква да накарате реални потребители да експериментират с интерфейсите в реални житейски ситуации. Понякога това, което изглежда най-просто, често може всъщност да възпрепятства потребителя да постигне това, което желае да направи с лекота.
.net: Дали ползваемостта винаги се равнява на простота?
ДК: Това отново се свежда до въпроса как дефинираме простотата, но в общ смисъл мисля, че нещо е много ползваемо, когато простотата, функционалността и естетиката са в баланс. Те се подкрепят взаимно в превръщането на интерфейса в приятен за употреба, и са зависими едно от друго, за да се възприемат така. Например интерфейс, който изглежда приятно и изглежда простичък, но има ограничени функционални свойства, вероятно ще бъде възприет като неизползваем. Можете да смесите тези три неща по какъвто и да е начин – и те ще се отразят на ползваемостта на интерфейса. Като дизайнери е необходимо да разбираме как тези атрибути функционират в хармония, за да се постигне приятно и ползваемо дизайнерско решение, така че за да отговоря директно на въпроса, мисля, че можете единствено постигнете ползваемост от простотата, когато тя се подкрепя от разумна функционалност и поне базово ниво на разбиране на естетиката.
.net: Кои са нещата, които те вдъхновяват по време на процеса на дизайн?
ДК: Може да звучи странно, но имам склонност да намирам вдъхновение в самия процес. Тъй като нашият екип работи в гъвкав стил, се стремим към еволюция на нещата от нищото през серия от итеративни малки стъпки. Опитваме се да изграждаме най-простите възможни неща, след което да правим итерации от този етап. Заради това аз не се занимавам, или поне се опитвам да се съпротивлявам на заниманията с каквато и да е предварителна работа по дизайна. Поради това, когато реално създавам дизайн, обикновено реагирам на настоящото състояние на функционалната версия, или още по-добре на най-новата обратна връзка от потребителите за реален работещ софтуер. Същинският софтуер и неговите потребители са най-ценният източник на информация какво да правим след това, така че влагаме особени усилия в генерирането на реален работещ софтуер, който можем да дадем на потребителите колкото може по-бързо.
Всеки път, когато изпитвам усещането, че търся в интернет или където и да е другаде “вдъхновение”, знам, че се губя – и се опитвам да обърна вниманието си навътре, към въпроса какво се опитвам да постигна в момента; какво незначително нещо мога да направя, за да подобря това, което сме изградили, в този момент? Мога ли да коригирам нещо много малко и след това да открия нещо друго, после още нещо, и така нататък. Така се натрупва доста инерция, която често предизвиква големи изблици на творческо вдъхновение, без дори да съм ги търсил.
Аз съм голям почитател на несъвършенствата – и обичам естественото несъвършенство на нещата в природата, постоянната промяна и непостоянството на всички неща в нашата вселена... Опирам се на това, когато се хващам на работа, защото знам, че всичко е отворено за промяна; така мога да се отпусна и да се опитам да правя просто това, което върша работа в момента, и да бъда уверен, че мога непрекъснато да правя еволюция в него и да се стремя към по-елегантно решение. Опитвам се да не стигам до задънена улица в опити да направя нещо перфектно от самото начало, обичам да правя грешки, тъй като те често са източник на най-полезните прозрения какво мога да направя по-нататък, за да подобря направеното.
ДК: Исках да споделя опитите си да разбера как един дизайнер може да работи в екип за гъвкава разработка – по начин, който е тясно интегриран, базиран във висша степен на сътрудничество и развиващ се. Убеден съм, че процесът на предварителен дизайн, към който ние, дизайнерите, се придържаме, би трябвало да бъде изоставен в полза на дизайн паралелно с разработката на софтуера/уеб сайта, който е много спорен, така че се стремях да предложа увереност и техники, които предпочитам, които ми позволяват да правя това с увереност и леснота.
.net: Може ли да се каже, че вече живеем “пост-PC ера” и уеб дизайнът би трябвало преди всичко да отговаря на нуждите на мобилните потребители, оставяйки десктоп браузърите като един вид допълнителна употреба?
ДК: Харесва ми идеята за дизайн преди всичко за мобилни устройства, тъй като той ви принуждава да се концентрирате и наистина да се стремите да откриете непосредствения контекст; всъщност обаче не правя реално разграничение, нито се идентифицирам с идеята за предпочитание към потребителите на един тип устройства пред други.
Определено предпочитам да започна с прости базирани на конеткст интерфейси, които дизайнът първо за мобилни устройства насърчава, след което можем да разширим обхвата на интерфейса, доколкото го позволява пространството на екрана.
Употребата на техники като медиа-заявки за посочване на по-големи устройства/екрани е чудесен начин да направите това, но тъй като ние стандартно се насочваме към по-прости/мобилни екрани като стандарт, можем да гарантираме, че нещата просто ще работят дори в по-базовите браузъри.
Да се надяваме, че подхождаме към дизайна с идеята за простотата – и поради това ние не се занимаваме само със запълване на екранно пространство просто защото разполагаме с него; без значение към какво устройство се насочваме, необходимо е да гарантираме, че реално показваме на потребителите само неща, които са полезни и смислени за техните нужди във връзка с настоящия им контекст на употреба.
.net: Къде точно би трябвало да бъде балансът между функция и стил? Има ли тенденция да се създават красиви, но не твърде функционални решения?
ДК: Мисля, че е притеснително лесно за дизайнерите да се скрият зад фасадата на стила, маскирайки с нея базовата липса на функционални детайли. За мен красотата на интерфейса се реализира в способността му да бъде функционален без допълнителни усилия; и често нещата, които са такива, ще изглеждат красиви. Мисля, че това е, защото простотата и елегантността им са видими в употребата им и сме склонни да приемаме това за нещо много приятно.
Стилът е непостоянен. Ако погледнем назад в последните няколко години в уеб дизайна – и сравним това, което сме смятали за стилно и красиво дори преди 12 месеца, съпоставено с това, което правим сега, вероятно вкусовете ни са се променили, и вероятно старите ни проекти са доста безвкусни. Определено аз чувствам нещата така – и се опитвам да помня, че всеки път, когато изпадна в затруднение и се изкушавам да проявя мързел, позволявам да бъда въвлечен в правенето на нещо стилно, но лишено от функция. Когато това се случи, се опитвам да опростявам всичко, задавайки си отново и отново въпроса кое е най-простото нещо, което бих могъл да направя. Как мога да направя това по-лесно за постигане? Често това ме води към решение, което е функционално елегантно и нормално би било най-полезно и за аудиторията, за която създавам този дизайн.
Като казваме това, трябва да изпитваме удоволствие от създаването на дизайн в духа на времето – и част от това означава да приемем, че ако ще изследваме най-новите тенденции в дизайна, то някои от пасивите на това са, че нашата естетика в крайна сметка ще стане демоде.
За щастие уеб е естествено, непрекъснато еволюиращо творение, така че докато влагаме усилия в тази работа, можем да постигнем еволюция на функционалните му и стилистични качества наравно с еволюцията на нашите разбирания и културни тенденции.
Балансът между функция и стил е въже, по което ние, дизайнерите, е необходимо да вървим всеки ден – понякога го постигаме, понякога се проваляме. Но определено мисля, че ако ще падна от едната му страна, то се надявам да клоня повече към решение, което е по-функционално, отколкото стилно, тъй като това осигурява най-много полза и дълговечност.
.net: Кои са най-важните характеристики за мобилния дизайн?
ДК: Мисля, че простотата се подразбира; но мисля, че най-важното, което трябва да се взема предвид, е контекстът. Ние използваме нашите мобилни устройства, когато сме в движение, често в стресиращи, претъпкани с хора условия. Използваме ги в интервали между действия, или за да допълват съществуващите.
Ние не сме склонни да инвестираме много време в реално извършване на големи задачи върху нашите мобилни устройства; вместо това основно търсим малки елементи от информация, или извършваме проста задача (от рода на изпращането на туит).
Поради това е необходимо да създаваме дизайн за тези взаимодействия – и да разбираме контекста, в който те се извършват – като цяло не ни интересува цялостната картина, когато правим нещо на мобилно устройство; просто искаме да си свършим работата колкото може по-бързо. Опитите да прецените какво – и най-важното, къде, вашите потребители ще правят нещо, докато работят с вашето съдържание или продукт, ще е безценно при опитите да измислите решения, които наистина подобряват мобилното преживяване.
.net: Съществуват ли случаи, когато простотата на дизайна е нежелателна, или когато тя не подобрява потребителското преживяване?
ДК: Понякога мисля, че простотата се бърка с “да не се показват много неща” на екрана. Въпреки че това може да е често срещан страничен ефект, мисля, че простотата всъщност означава решение, което има точно толкова “неща”, за да се свърши работата ефективно – и нищо повече.
Понякога наистина сложните интерфейси всъщност са най-прости, защото позволяват на потребителя да изпълнява сложни задачи бързо и ефективно; ако те бяха превърнати в много стъпки, или може би опростени, то те биха станали трудни и тромави, което би имало отрицателен ефект върху потребителското преживяване.
Наистина си заслужава да изпробвате няколко решения, за да видите кое от тях ви дава най-добър резултат – и това изисква да накарате реални потребители да експериментират с интерфейсите в реални житейски ситуации. Понякога това, което изглежда най-просто, често може всъщност да възпрепятства потребителя да постигне това, което желае да направи с лекота.
.net: Дали ползваемостта винаги се равнява на простота?
ДК: Това отново се свежда до въпроса как дефинираме простотата, но в общ смисъл мисля, че нещо е много ползваемо, когато простотата, функционалността и естетиката са в баланс. Те се подкрепят взаимно в превръщането на интерфейса в приятен за употреба, и са зависими едно от друго, за да се възприемат така. Например интерфейс, който изглежда приятно и изглежда простичък, но има ограничени функционални свойства, вероятно ще бъде възприет като неизползваем. Можете да смесите тези три неща по какъвто и да е начин – и те ще се отразят на ползваемостта на интерфейса. Като дизайнери е необходимо да разбираме как тези атрибути функционират в хармония, за да се постигне приятно и ползваемо дизайнерско решение, така че за да отговоря директно на въпроса, мисля, че можете единствено постигнете ползваемост от простотата, когато тя се подкрепя от разумна функционалност и поне базово ниво на разбиране на естетиката.
.net: Кои са нещата, които те вдъхновяват по време на процеса на дизайн?
ДК: Може да звучи странно, но имам склонност да намирам вдъхновение в самия процес. Тъй като нашият екип работи в гъвкав стил, се стремим към еволюция на нещата от нищото през серия от итеративни малки стъпки. Опитваме се да изграждаме най-простите възможни неща, след което да правим итерации от този етап. Заради това аз не се занимавам, или поне се опитвам да се съпротивлявам на заниманията с каквато и да е предварителна работа по дизайна. Поради това, когато реално създавам дизайн, обикновено реагирам на настоящото състояние на функционалната версия, или още по-добре на най-новата обратна връзка от потребителите за реален работещ софтуер. Същинският софтуер и неговите потребители са най-ценният източник на информация какво да правим след това, така че влагаме особени усилия в генерирането на реален работещ софтуер, който можем да дадем на потребителите колкото може по-бързо.
Всеки път, когато изпитвам усещането, че търся в интернет или където и да е другаде “вдъхновение”, знам, че се губя – и се опитвам да обърна вниманието си навътре, към въпроса какво се опитвам да постигна в момента; какво незначително нещо мога да направя, за да подобря това, което сме изградили, в този момент? Мога ли да коригирам нещо много малко и след това да открия нещо друго, после още нещо, и така нататък. Така се натрупва доста инерция, която често предизвиква големи изблици на творческо вдъхновение, без дори да съм ги търсил.
Аз съм голям почитател на несъвършенствата – и обичам естественото несъвършенство на нещата в природата, постоянната промяна и непостоянството на всички неща в нашата вселена... Опирам се на това, когато се хващам на работа, защото знам, че всичко е отворено за промяна; така мога да се отпусна и да се опитам да правя просто това, което върша работа в момента, и да бъда уверен, че мога непрекъснато да правя еволюция в него и да се стремя към по-елегантно решение. Опитвам се да не стигам до задънена улица в опити да направя нещо перфектно от самото начало, обичам да правя грешки, тъй като те често са източник на най-полезните прозрения какво мога да направя по-нататък, за да подобря направеното.
