WhAT Association
( статията е публикувана в брой 187 на списание .net)
WhAT Association са четирима архитекти, които пишат за архитектура в блога си whata.org. Николай Ангелов ни разказа за блога, за екипа и за техните идеи.net: Ще ни разкажете ли нещо повече за сформирането на WhAT Association? Как ви дойде тази идея и как точно се случи?
НА: Познаваме се от университета. Участвахме в един студентски архитектурен конкурс за квартал в Берлин и установихме, че много добре работим заедно и харесваме едни и същи неща. Паснахме си. Две години след като завършихме, решихме, че трябва да продължим да правим неща заедно, и измислихме безумното име WhAT Association (съкратено WhATA, а още по-съкратено - ?А).
НА: Познаваме се от университета. Участвахме в един студентски архитектурен конкурс за квартал в Берлин и установихме, че много добре работим заедно и харесваме едни и същи неща. Паснахме си. Две години след като завършихме, решихме, че трябва да продължим да правим неща заедно, и измислихме безумното име WhAT Association (съкратено WhATA, а още по-съкратено - ?А).
.net: А нещо повече за историята на вашия блог?
НА: Блогът съществува от две години. Започнахме го, защото искахме да покажем, че за архитектура може да се пише и без клишетата, без остарелия език и патоса, които българската архитектурна преса ползва. За архитектура може да се пише просто. Дори и с ирония. Другата цел на блога е да допринася за създаването на качествен (или поне някакъв) масов вкус, колкото и претенциозно да звучи. В началото пишехме рядко – по два поста на месец, малко хора ни четяха, почти нямаше коментари. Дори ние самите се съмнявахме има ли смисъл от блога. А всъщност е нормално, колкото по-рядко пишеш, толкова по-малко хора да те четат. Няколко месеца по-късно, по време на пътуването ни в Германия и Холандия, започнахме да пускаме постове всеки ден с нещата, които виждаме там. Бяхме си набелязали маршрут с не много популярни съвременни сгради, строени през последните години. Пишехме почти в реално време. Нещо като блогване на живо. Постовете от това пътуване и включването ни в “Блогосферата” на “Дневник” рязко вдигнаха броя на посещенията.
НА: Блогът съществува от две години. Започнахме го, защото искахме да покажем, че за архитектура може да се пише и без клишетата, без остарелия език и патоса, които българската архитектурна преса ползва. За архитектура може да се пише просто. Дори и с ирония. Другата цел на блога е да допринася за създаването на качествен (или поне някакъв) масов вкус, колкото и претенциозно да звучи. В началото пишехме рядко – по два поста на месец, малко хора ни четяха, почти нямаше коментари. Дори ние самите се съмнявахме има ли смисъл от блога. А всъщност е нормално, колкото по-рядко пишеш, толкова по-малко хора да те четат. Няколко месеца по-късно, по време на пътуването ни в Германия и Холандия, започнахме да пускаме постове всеки ден с нещата, които виждаме там. Бяхме си набелязали маршрут с не много популярни съвременни сгради, строени през последните години. Пишехме почти в реално време. Нещо като блогване на живо. Постовете от това пътуване и включването ни в “Блогосферата” на “Дневник” рязко вдигнаха броя на посещенията.
.net: Как подбирате съдържанието и темите, които виждаме в блога?НА: Трудно. Пишем за архитектура, за интериор, за пътуванията си в чужбина, за архитектурни списания, дори за архитектурата в киното. В България, за съжаление, повечето сгради, които са ни интересни, са от миналото и много по-малко от новото строителство. Интересна ни е соцархитектурата (напук на политическите комплекси на хората тук). Е, имаме и рубрика за хубавите неща в новото ни строителство, но засега в нея има само два поста.
.net: Откъде черпите вдъхновение за проектите си?
НА: От нещата извън архитектурата.
.net: Как си представяте WhAT Association и нейния блог след десет години?
НА: Не си се представяме. Десет години са цяла ера, особено в Интернет. Преди десет години мечтаехме да създадем списание (вдъхновени от тогавашния “Егоист”) и не знаехме, че ще правим блог. Дори не знаехме, че ще има блогове. Днес смятаме, че блогът е най-адекватното средство за нас. След десет години може да смятаме, че най-адекватното средство е друго.
НА: Не си се представяме. Десет години са цяла ера, особено в Интернет. Преди десет години мечтаехме да създадем списание (вдъхновени от тогавашния “Егоист”) и не знаехме, че ще правим блог. Дори не знаехме, че ще има блогове. Днес смятаме, че блогът е най-адекватното средство за нас. След десет години може да смятаме, че най-адекватното средство е друго.
Блогът на WhAT Association се намира на адрес whata.org.
