Договор за издаване на електронни пари
( статията е публикувана в брой 183 на списание .net)
Договор за издаване на електронни пари
Николай Кискинов е адвокат в адвокатско дружество “Пенков, Марков и партньори” и генерален секретар на Българската асоциация за електронна търговия. Основните области, в които практикува, са електронна търговия, енергетика и дружествено право. www.kiskinov.com
Основен елемент от бизнес процесите на търговците, които се възползват от предимствата на електронната търговия, е извършването и приемането на плащания по електронен път. Доскоро тези отношения не бяха изчерпателно регулирани в българското законодателство. С приемането на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС) уредбата в сферата на електронните разплащания беше кодифицирана в единен нормативен акт.
Договорът за издаване на електронни пари е уреден в чл. 35–40 на ЗППЕПИПС. Според посочената разпоредба това е договор, сключен в писмена форма, по силата на който издателят емитира срещу заплащане определена парична сума електронни пари, които дават възможност на техния държател да извършва плащания до размера на покритието на издадените електронни пари, като за тази услуга държателят заплаща на издателя възнаграждение. Отношенията между издателя и държателя на електронни пари се уреждат с договор за поръчка. От изложената дефиниция не може да се направи недвусмислен извод какво представляват електронните пари като средство за плащане в електронната търговия. За целта трябва да се изследват дефинициите за електронни платежни инструменти в чл. 27 на закона.
В този смисъл електронни пари по смисъла на чл. 27, ал. 6 са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане спрямо издателя, съхранена върху инструмент за електронни пари, и се приема като средство за разплащане и от лица, различни от издателя.
Страни по договора за издаване на електронни пари са издателят и държателят на електронните пари. Издател на електронни пари може да бъде само издател на електронни парични инструменти по смисъла на ЗППЕПИПС или специален закон. Държател на електронни пари може да бъде всяко физическо или юридическо лице.
За издаването на електронни пари в закона са установени някои задължителни изисквания: стойността им да е съхранена на инструмент за електронни пари, сумите за покритие на стойността на електронните пари да са предварително платени, договорът да е сключен в писмена форма и други допълнителни условия. В тази връзка е нужно да се отбележи, че инструмент за електронни пари по смисъла на чл. 27, ал. 7 на закона е презаредим платежен инструмент, съхраняващ електронни пари върху електронно пособие.
Съществено с оглед реалното осъществяване на разплащания с електронни пари е покритието им, което формира тяхната стойност. В този смисъл покритието е сумата, която се формира от предадените на издателя парични средства, намалено със сумата на извършените плащания и начисленото за издателя възнаграждение.
Към императивните разпоредби, които регулират отношенията между издателя и държателя на електронни пари, следва да бъде споменат и чл. 39, ал. 1 от закона, установяващ задължения за обратно изкупуване на издадените електронни пари по всяко време през периода на действие на договора.
В тази връзка трябва да бъдат споменати следните особености при обратното изкупуване:
- Обратното изкупуване се осъществява чрез пари в наличност или чрез безналичен превод по сметка.
- Издателят няма право да начислява други разходи, освен тези, пряко свързани с превода на паричните средства.
- Искането за обратно изкупуване трябва да бъде изпълнено в срок до 8 дни след неговото получаване.
- Издателят може да определи минимум за обратно изкупуване, който при индивидуални транзакции не може да надхвърля 20 лв.
В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи са установени различните права и задължения на субектите, които извършват и приемат плащания по електронен път.
Познаването на възможностите, които предоставя новата правна уредба е от съществено значение за планиране на бъдещите инвестиции в проекти, свързани с електронната търговия в България. Успешното им прилагане в Европейския съюз обаче би следвало да мотивира все повече лица да ги възприемат като задължителен елемент в своята стопанска дейност.
