Уеб презентации
(статията е публикувана в брой 193 на списание .net)
Георги Линков е творчески директор на StudioX (www.StudioX.bg). Не иска лятото да свършва и Чанкете да умира.
Всеки, който някога е защитавал дизайн пред клиент или друга ангажирана публика, знае че именно начинът, по който ще протече презентацията, е определящ за това дали въпросният дизайн ще бъде спечелен/реализиран, или не. Нека не се лъжем. Колкото и добър, издържан и иновативен прототип да предлагаме в началния етап от работата, той няма да види бял свят, ако не направим челна стойка и салто мортале на презентацията. След всичката акробатика, разбира се, е добре да кажем и нещо по същество. Какво да бъде то?
1. Почти няма задание на проект, в което към дизайна да не са прикачени думите “модерен” и “изчистен”. Всъщност те наистина са важни, но и двете сами по себе си не значат нищо. Модерността в наше време не е свързана с общовалидна визуална естетическа норма – напротив, тя е силно сегментирана спрямо отделните отрасли, за които се използва. Съществуват безброй графични примери за ретро дизайн и ретро елементи, които са адекватни, използвани и харесвани именно днес. Положението с “изчистеността” е още по-лошо. “Изчистен” напоследък като че ли погрешно се ползва като антипод на “претруфен”. А той значи и води към нещо съвсем друго – минималистичен, което е съвсем друга бира. От тези леко безсмислени лингвистични каламбури е важно едно – по време на презентацията на дизайна да имаме ясна и добре формулирана концепция за това какво са “модерност” и “чистота” за конкретния проект и как те работят ефективно и по същество за него. Колкото по-оперативно и по-малко абстрактно боравим с обобщителни стилови наименования, толкова по-добре. Не природата на отделните графични елементи, а начинът на употреба и съчетание правят един дизайн модерен или не. Не наситеността, а ритмиката го правят изчистен или не. Добре е да обърнем внимание именно на тези неща.
Разбира, се доста помага, ако дизайнът, който презентираме, илюстрира казаното от нас. Иначе може да стане някак неловко. Останалите разговори влизат в полето на субективния вкус, който, макар и приятен за обсъждане, е подходящ за маса с тежки мезета и рядко е ползотворен.
Разбира, се доста помага, ако дизайнът, който презентираме, илюстрира казаното от нас. Иначе може да стане някак неловко. Останалите разговори влизат в полето на субективния вкус, който, макар и приятен за обсъждане, е подходящ за маса с тежки мезета и рядко е ползотворен.
2. Повечето клиенти, присъстващи на презентация на уеб дизайн, очакват да бъдат отнесени от визията още в първия момент, все едно са на филм на Брукхаймер, където за “добър ден” той взривява подводница, самолетоносач, совалка и половин Ню Йорк в един кадър. Признавам, че този подход успява да привлече вниманието, но за съжаление при уеб дизайна, освен че нямаме бюджета и продуцента, атрактивността на визията просто не е от този калибър.
Уеб дизайнът в повечето случаи е аналитично занимание, сродно с приложните изкуства, където красотата не трябва да е за сметка на функцията и технологията и обратното. От това тя не става по-лоша, а просто по-различна. Често на пръв поглед клиентът съди за качеството на дизайна по формалните му белези – колко фотографии има, колко цвята, дали нещо свети и мига и т.н. Именно презентацията е мястото където трябва да обърнем внимание на всичко онова, което отличава уеб дизайна от останалите визуални занимания.
Лично аз няма да се уморя да говоря, че колкото и да е странно, не можем да поберем всичко на един екран; че празното пространство не е загуба на ценно място; че червеният мигащ бутон не е задължително по-атрактивен от другия; че големият шрифт винаги е по-четим; че флаш анимациите не са задължително по-атрактивни; че белият фон не е по-презумпция по-неутрален; че музикалният фон не е наистина приятен по подразбиране; че собствената идентичност не се постига с копиране; че смисълът да наемеш дизайнер е да му се довериш, защото иначе си хвърляш парите на вятъра. Презентацията е мястото и времето, където дизайнерът гради доверие. Без него всички останали усилия са безсмислени и се получава нещо като брак без любов, тъй да се каже.
Уеб дизайнът в повечето случаи е аналитично занимание, сродно с приложните изкуства, където красотата не трябва да е за сметка на функцията и технологията и обратното. От това тя не става по-лоша, а просто по-различна. Често на пръв поглед клиентът съди за качеството на дизайна по формалните му белези – колко фотографии има, колко цвята, дали нещо свети и мига и т.н. Именно презентацията е мястото където трябва да обърнем внимание на всичко онова, което отличава уеб дизайна от останалите визуални занимания.
Лично аз няма да се уморя да говоря, че колкото и да е странно, не можем да поберем всичко на един екран; че празното пространство не е загуба на ценно място; че червеният мигащ бутон не е задължително по-атрактивен от другия; че големият шрифт винаги е по-четим; че флаш анимациите не са задължително по-атрактивни; че белият фон не е по-презумпция по-неутрален; че музикалният фон не е наистина приятен по подразбиране; че собствената идентичност не се постига с копиране; че смисълът да наемеш дизайнер е да му се довериш, защото иначе си хвърляш парите на вятъра. Презентацията е мястото и времето, където дизайнерът гради доверие. Без него всички останали усилия са безсмислени и се получава нещо като брак без любов, тъй да се каже.
3. Голяма част от презентациите в рекламната и визуалната индустрия се градят на чисто, старомодно и изпитано подмазване. В същото време най-добрите презентации, на които някога съм присъствал като зрител, не са били подмазвачески. Характерът е най-силното оръжие на всяка концепция. Без него тя е просто “една идея”. Няма лошо клиентът да не хареса това, което предлагате, по субективни причини. Кофти е, но е нормално. И приемливо. Ужасно е, когато клиентът не хареса уеб сайта, защото “не е сигурен дали разбира какво му казвате”. Не се подмазвайте. Говорете направо.
4. Извадете емоцията на показ. В батака от функции, технологии, конвенции, традиции, анализи и стилове емоцията е това, заради което въобще презентираме дизайн. Заради нея въобще правим дизайн. Емоционалният дизайн си личи дори в един тривиален новинарски сайт. Една популярна наскоро тук книга за рекламната индустрия казваше, че клиентите наемат дизайнери заради това, че самите те не могат да си направят това, което искат. Като прочетох това, спрях да чета. Не е така. Всеки може. И вероятно продуктът от това можене няма да работи толкова зле. Вярно, може и да има разни кусури по визията, но ще “звънти”, ако е нает правилният екип изпълнители. Истинската причината някой въобще някъде за нещо да наеме дизайнер е за да бъде очарован. Очарованието е всичко, което един дизайнер продава.
Понякога е трудно да предаваш емоции и очарование пред група сериозни костюмари, които те изучават изпитателно с поглед, без да преиграваш и без да изглеждаш като палячо. Но вероятно ако наистина вярваш в това, което казваш и показваш – някак си става. Или не става. Но това е единственият начин.
Понякога е трудно да предаваш емоции и очарование пред група сериозни костюмари, които те изучават изпитателно с поглед, без да преиграваш и без да изглеждаш като палячо. Но вероятно ако наистина вярваш в това, което казваш и показваш – някак си става. Или не става. Но това е единственият начин.
5. Ръкомахайте. Ръкомахайте здраво. Въртенето на ръцете йонизира въздуха като климатик от премиум марка и помага за позитивното възприемане на вибрациите от думите.
Има безброй начини да се направи нещо красиво; има безброй начини да се създаде нещо работещо; има и безброй начини да се каже.
Има точно един начин, по който избираш да го направиш ти.
Само с това си ценен.
Коментари
RSS на коментарите по тази тема.