Изненадващ уеб дизайн
(статията е публикувана в брой 190 на списание .net)
“Напоследък преследването на т.нар. “Леле!” ефект е стръвно, безпощадно и безкомпромисно. Резултатът е появата на качествено нов страничен ефект, който смело можем да наречем “Леле-мале!”
Георги Линков е творчески директор на StudioX (www.StudioX.bg). Слуша му се Fanfare Ciocarlia на някой плаж.
Има няколко типа хора. Едните обичат да се изненадват, другите – не, а на третите въобще не им дреме. Общо взето, изненадата често се приема като едно от най-силните оръжия на всеки визуален материал. Независимо дали е позитивна, негативна, шокираща, уместна или неуместна. В уеб нещата не са много по-различни. Напоследък преследването на т.нар. “Леле!” ефект е стръвно, безпощадно и безкомпромисно. Резултатът от тази гонитба е появата на качествено нов страничен ефект, който смело можем да наречем “Леле-мале!”.
“Леле-мале!” ефектът е лесно разпознаваем и корените му са омотани в няколко устойчиви и ясно изразени практики. А именно:
“Леле-мале!” ефектът е лесно разпознаваем и корените му са омотани в няколко устойчиви и ясно изразени практики. А именно:
1. Клиентът иска “този елемент” да е “малко по-така”, за да стане сайтът “по-запомнящ се”.
Чести реплики със същото значение в този случай са “малко по-разчупен”, “малко по-нестандартен” и “някак по-интересен”. Макар да е очевидно, че след самоцелната промяна на точно “този елемент”, той ще загуби връзка с кораба майка, клиентът като че ли иска да постигне всичко с локална, извадена от контекста намеса. Резултатът е добре изразен “Леле-мале!” ефект, чиято сила е правопропорционална на фантазията и хъса на клиента. В крайни случаи изненадата у потребителя наистина сработва и при вида на сайта онлайн може да прерасне в уплаха, дезориентация или прикрит гърч.
Чести реплики със същото значение в този случай са “малко по-разчупен”, “малко по-нестандартен” и “някак по-интересен”. Макар да е очевидно, че след самоцелната промяна на точно “този елемент”, той ще загуби връзка с кораба майка, клиентът като че ли иска да постигне всичко с локална, извадена от контекста намеса. Резултатът е добре изразен “Леле-мале!” ефект, чиято сила е правопропорционална на фантазията и хъса на клиента. В крайни случаи изненадата у потребителя наистина сработва и при вида на сайта онлайн може да прерасне в уплаха, дезориентация или прикрит гърч.
2. Дизайнерът не е достатъчно компетентен в това, което прави, и/или се е запънал като магаре на мост в необуздан творчески порив.
Често се случва дизайнерът да смята, че конкретната му идея е особено оригинална. И ако тя поради някаква причина не бъде реализирана или бъде променена, съпътстващите реплики в този случай са нещо от сорта на: “Не ми пука, щом го искат така!”, “Такава е аудиторията”, “Важното е да мине” и любимото – “Много яка идея имах, но не я разбраха”. Ако пък работата е съвсем дебела, е възможно да се включи и тежката артилерия с тотално обезоръжаващото “Нямаше време”. Нищо че в повечето случаи не е съвсем ясно какво е щяло да се случи, ако все пак е “имало време”. Резултатът от този начин на работа, отново е ясно забележим “Леле-мале!” ефект, тъй като дизайнерът не се е опитал да намери друго работещо решение, а е реализирал половинчатото първоначално. Специфичното при тази ситуация е, че предизвиква изненада както у потребителя, така и у клиента. Той остава силно учуден защо след толкова усилия, срещи, разговори, обсъждания, схеми и убеждаване в различни видове експертизи, крайният продукт нещо не е съвсем както трябва.
Често се случва дизайнерът да смята, че конкретната му идея е особено оригинална. И ако тя поради някаква причина не бъде реализирана или бъде променена, съпътстващите реплики в този случай са нещо от сорта на: “Не ми пука, щом го искат така!”, “Такава е аудиторията”, “Важното е да мине” и любимото – “Много яка идея имах, но не я разбраха”. Ако пък работата е съвсем дебела, е възможно да се включи и тежката артилерия с тотално обезоръжаващото “Нямаше време”. Нищо че в повечето случаи не е съвсем ясно какво е щяло да се случи, ако все пак е “имало време”. Резултатът от този начин на работа, отново е ясно забележим “Леле-мале!” ефект, тъй като дизайнерът не се е опитал да намери друго работещо решение, а е реализирал половинчатото първоначално. Специфичното при тази ситуация е, че предизвиква изненада както у потребителя, така и у клиента. Той остава силно учуден защо след толкова усилия, срещи, разговори, обсъждания, схеми и убеждаване в различни видове експертизи, крайният продукт нещо не е съвсем както трябва.
3. Изграждането на проекта не се съобразява с наличните ресурси и вместо да вземе предвид спецификата на задачата, се подчинява на концепцията “Последният напън вече е настал”.
Основни индикатори за този сценарий са наличието на гол ентусиазъм и опити за “оптимизиране” на процеса чрез ампутиране на важни етапи от него. Погледната отстрани, работата заприличва на отчаян щурм, в който се хвърлят всички налични средства, само и само да се получи забележимо “Леле!”. За съжаление крайният резултат е, че в арсенала се включват отчайващи дизайнерски клишета под формата на щастливи дечица, развълнувани бизнесмени на фона на небостъргачи и, разбира се, казионно усмихнати девойки, говорещи по телефона на фона на пурпурен залез. “Леле-мале!” ефектът в този случай понякога плавно прелива в подчертано чувство на досада у потребителя, на който му е дошло до гуша да вижда едни и същи картинки на сайтове за тостери и за чорапи.
Изключително любопитна и характерна черта на “Леле-мале!” ефекта във всичките му варианти е, че той е почти резистентен към всякакви опити на парче да бъде замаскиран или изхвърлен от играта на по-късен етап. Подобни усилия единствено го карат да черпи нова и нова сила, за да се превърне в обсебващ пространството великан. Затова борбата с него трябва да е изначална, безмилостна, мащабна и изтръгваща го от корен. Половинчатите мерки просто не вършат работа.
Основни индикатори за този сценарий са наличието на гол ентусиазъм и опити за “оптимизиране” на процеса чрез ампутиране на важни етапи от него. Погледната отстрани, работата заприличва на отчаян щурм, в който се хвърлят всички налични средства, само и само да се получи забележимо “Леле!”. За съжаление крайният резултат е, че в арсенала се включват отчайващи дизайнерски клишета под формата на щастливи дечица, развълнувани бизнесмени на фона на небостъргачи и, разбира се, казионно усмихнати девойки, говорещи по телефона на фона на пурпурен залез. “Леле-мале!” ефектът в този случай понякога плавно прелива в подчертано чувство на досада у потребителя, на който му е дошло до гуша да вижда едни и същи картинки на сайтове за тостери и за чорапи.
Изключително любопитна и характерна черта на “Леле-мале!” ефекта във всичките му варианти е, че той е почти резистентен към всякакви опити на парче да бъде замаскиран или изхвърлен от играта на по-късен етап. Подобни усилия единствено го карат да черпи нова и нова сила, за да се превърне в обсебващ пространството великан. Затова борбата с него трябва да е изначална, безмилостна, мащабна и изтръгваща го от корен. Половинчатите мерки просто не вършат работа.
Неочаквания уеб дизайн, разбира се, може да има и много качествени прояви. Вариантите им са безброй, тъй че няма как да бъдат описани и систематизирани. Това всъщност им е хубавото. И все пак, като че ли тяхна обща черта е реакцията, която предизвикват у зрителя: “Ех, как не съм се сетил аз!”. Не знам колко пъти сте се улавяли да си казвате наум тази реплика, но лично на мен ми доставя голямо удоволствие, когато ми се случи. Тя е индикатор, че пред мен стои нещо оригинално. А това всъщност си е изненада във време на цитати.
Вярвам в популярната теза, че щом човек загуби способността си да се изненадва, е наполовина гушнал букета. Вярвам също, че е хубаво целенасочено да се опитваме да изненадваме както другите, така и себе си. Номерът при уеб дизайна като че ли се свежда до това изненадата да е добре премислена, логически издържана и ако мога така да се изразя – някак лимитирана. Трудността вероятно идва от самата специфика на медията, която позволява почти всичко. С това тя изкушава човек да забрави къде минава границата на добрия вкус и позитивната закачка и да мине в зоната на здрача, където властват законите на Саурон.
Вярвам в популярната теза, че щом човек загуби способността си да се изненадва, е наполовина гушнал букета. Вярвам също, че е хубаво целенасочено да се опитваме да изненадваме както другите, така и себе си. Номерът при уеб дизайна като че ли се свежда до това изненадата да е добре премислена, логически издържана и ако мога така да се изразя – някак лимитирана. Трудността вероятно идва от самата специфика на медията, която позволява почти всичко. С това тя изкушава човек да забрави къде минава границата на добрия вкус и позитивната закачка и да мине в зоната на здрача, където властват законите на Саурон.
Коментари
Поздравявам те! Смятам, че е много важно за един дизайнер да има философия и сериозна доза чувство за хумор :)))
RSS на коментарите по тази тема.