Хора, пътища, камили
(статията е публикувана в брой 187 на списание .net)
„Дизайнът е излишен и дори вреден, когато се опитва да реши проблеми, които не са негова работа“
Георги Линков
Три са важните неща. Хората – заради това, че умеят да създават и разрушават съвсем естествено, сякаш нищо не се е случило. Пътищата – защото свързват въпросните хора, за да могат на воля да обичат и убиват. И камилите – защото са с цвят на есен и ходят по места без пътища.
Уеб пространството често е или магистрала, или вита пътечка. А дизайнерите ту полагат трилентов асфалт с големи зелени машини, ту като едни добри камилари обгрижват добичето, хранят го, чистят бълхите му и го водят по някоя суха пътека.
Асфалтаджия или камилар, напоследък като че ли все по-популярна става една гледна точка: уеб дизайнът е панацея за всеки онлайн продукт и му дава толкова добавена стойност, че изтиква ползата и смисъла от самия него на втори план. Всъщност дори понякога се стига до крайности. Преднамерено се търси графика, превърната в откровена самоцел, за сметка на съдържание, функция и бизнес логика. Разбира се, тези тенденции не са запазена марка на уеб дизайна – напротив. Те са отдавна добре познати на всички видове визуална комуникация. В Интернет обаче има нещо малко по-различно. За да си дадем сметка какво е то, трябва да си отговорим на един много прост въпрос: докъде уеб дизайнът е наистина нужен и в кой момент става безсмислен?
Най-изкушаващият отговор е да кажем, че всеки функционален продукт отчаяно се нуждае от много дизайн, и с чисто сърце да заключим, че сме си избрали мнооого хубава и нужна всекиму професия, в която всичко е хармония, цветя и рози. “Дизайнът – както беше перифразирал някой известната реплика за красотата – ще спаси света". Всъщност, казвайки го, донякъде ще сме прави. Хубавичка си ни е професията – спор няма. Полезна – също. Но колкото и да ми се иска да няма “но”, има. Голямото "но" е, че дизайнът е излишен и дори вреден, когато се опитва да реши проблеми, които не са негова работа. Той не може и не трябва да се намесва в сфери извън своята компетенция. Това опорочава и обезсмисля цялата му природа и води до неизбежно осакатяване на резултата от работата му. Важно е да си даваме сметка, че уеб дизайнът е само един от компонентите на интернет комуникацията, и не бива да го натоварваме с функции, очаквания и отговорности, които са извън неговия фокус. Прекаленото “дизайнерстване” върху даден продукт води до това, че цялата му относителна стойност се влошава заради залитане само към една негова страна. Така чисто и просто прекрачваме прага на полезност и залитаме към маниерна естетичност. Когато по време на работата си усетим, че доближаваме тази тънка граница, идва моментът да кажем: дотук дизайнът е нужен, оттук насетне – не.
Всъщност кое отличава лошия уеб дизайн от останалите видове лоша визуална комуникация?
1. Уеб дизайнът може да бъде наистина много лош. За разлика от останалите медии, Интернет все още се възприема по-неформално и това като че ли насърчава някои ужасяващи творчески проявления в изблик на желание за експлозивна авторска изява.
2. Лошият Интернет е сравнително евтин – най-общо казано, разбира се. Съществува и доста скъп лош уеб дизайн. Все пак, в сравнение с изработката на средно лош видеоклип, на телевизионна реклама или на голямо печатно издание, в общия случай уеб страницата изисква по-малък ресурс. С всичките уговорки на това твърдение заради зависимостта му от конкретния проект, често то води до подценяване на усилията при създаване на уеб страницата и съответно до подценяване на директните и индиректните загуби и негативи от него.
3. Лошият уеб може да стане добър уеб привидно бързо само с малко “пипване” тук-там – една от най-честите заблуди. Чисто технически реализацията на смяна в уеб страница е сякаш в пъти по-лесна от преснимането на телевизионна реклама и новото й медия планиране. Тази “лекота” прави изключително лоша услуга както на нагласата на поръчителя на проекта, така и на създателя му.
Визуалната публична култура у нас като цяло е на доста ниско ниво въпреки малките бели лястовици напоследък. Залети сме от всевъзможни нейни ужасяващи представители във всякакви форми. Неведнъж съм се чудил защо това е така, но истината е, че нямам представа. Не е от прекалена неспособност – в това съм сигурен. Може би просто ни липсва традицията на полския плакат например. Или на немската печатна графика. Или на мащабната американска outdoor комуникация. Не знам. Може би просто се интересуваме от други, по-важни неща...
На този фон българското онлайн пространство стои доста любопитно. Ако си дадем сметка къде е то като графика и качество на продуктите спрямо останалите страни и медии, ще установим нещо изключително интересно. Българското уеб пространство преживява нещо като микробум през последните няколко години. Той се характеризира с появата или редизайна на една дузина наистина добри портални сайтове и още толкова презентационни, корпоративни, лични и обществени. Но по-важното е, че като че ли потребителите, поръчителите и изпълнителите наистина започват да възпитават у себе си култура на правене и възприемане на уеб. Това е страхотно и много ме радва и мотивира. Паралелно с него обаче се забелязва и вече споменатото желание за прекомерно внимание към дизайна, което в един момент го превръща от премерен организатор на съдържание, а функцията – в узурпатор. Примери за тази порочна практика всеки може лесно да намери онлайн, тъй че няма да ги назовавам. Иска ми се да вярвам, че всичко това е етап в развитието на медията, който ще бъде преживян и забравен бързо.
Най-трудното умение за всеки уеб дизайнер е да реши кога да асфалтира и кога да утъпква нова кална пътека. Смятам, че и двете действия са достатъчно стойностни и целесъобразни, когато са подчинени на желанието за създаване на един наистина работещ и харесван сайт.
Хайде, Сийке, стига преживя, бейби, време е да дръпнем валяка, че нещо заседна, а наш'те хора не искат да бутат.
Георги Линков работи като творчески директор в “Маг Студио” (www.magstudio.bg). Интересува се от дизайн, интересна музика и хубава кухня.
