Няколко разлики между дизайн за уеб и печат

Design - мнение

(статията е публикувана в брой 183 на списание .net)

Георги Линков работи като творчески директор в "Маг Студио" (www.magstudio.bg). Занимава се с уеб и интеракшън дизайн вече десетина години. Обича хубавите сайтове, хубавата музика и хубавата бира.

Неведнъж съм се чудил защо добри принт дизайнери срещат сериозни трудности, когато се опитват да правят уеб за пръв път. Обратното също – защо сериозни уеб хора не харесват да се занимават с печат и понякога странят от него като дявол от тамян. Толкова ли е голяма разликата между двете?

Променливо пространство
Резолюции; монитори с различен размер и пропорции; мобилни устройства с големи и малки екрани и цветове; пространство, заемано от служебна интерфейсна навигация... Никоя друга медия не е толкова непостоянна относно реално видимото от потребителя пространство. Често не можем да бъдем сигурни къде, как и на какво ще бъде гледан сайта, който правим. Разбира се, можем програмно да засечем определени технически характеристики, но невинаги е възможно да си позволим спрямо получените резултати да изградим нова визия специално за дадената платформа. За разлика от фиксираните печатни размери, в уеб пространството има относителна неустановеност на изобразителната рамка. Вариантите за третирането й са два: или да съобразим дизайна с минимална желана резолюция, или пък да го направим адаптивен. И в двата случая се изисква нарочно съобразяване на визията с избрания подход. Проблем, който в печатната медия не съществува.

Субтрактивно/адитивно получаване на цвета
Физичната природа на цвета при печат и при екран е различна. В единия случай го получаваме чрез отразяване (субтрактивно), а в другия чрез излъчване /адитивно/. Въпреки че на теория и двата метода могат да постигнат близко цветопредаване в определени части на спектъра, на практика излъченият цвят често има много по-голяма яркост и контраст. Чисто перцептивно това влияе силно както на емоцията на зрителя, така и на вътрешните отношения между елементите, изграждащи картинката. Поради тази причина е нужна допълнителна съобразителност и внимание при работата с цветовете в уеб.

Интерактивност
Интерактивността всъщност е една от големите разлики. Спомням си книгите игри – “ако изберете да направите салто мортале три пъти поред, прелистете до страница 79”... Книгите игри като че ли са пределът на интерактивност, която печатната медия може да постигне. При уеб страниците обаче интерактивността е основна, органична характеристика. Тя формира подхода при представяне на съдържание и още повече при логическото построение на навигацията. Именно нея сме длъжни да държим съвсем изкъсо, защото динамиката, която създава, е определяща за характера на визуалната структура.

Шрифт
Шрифтът за съжаление загуби част от чара и силата си в уеб пространството. От една страна, в HTML съдържанието се използват само няколко на брой системни шрифтове. От друга, чисто технически, качественото изобразяване на шрифтове на монитор е деликатно и изисква нарочното им създаване за екран. Според мен типографията в уеб е област, която тепърва ще търпи сериозно развитие.

Мултимедия
Интернет като цяло е синкретична среда на общуване, която обединява възможностите на различни медии. Това нейно качество е уникално и едва напоследък определени телевизионни услуги се опитват да я догонят. За съжаление или пък за радост, принтът няма шанс в тази неравна борба. Уеб дизайнът е интердисциплинарно занимание, изискващо подготовка в различни сфери на визуалната комуникация. Факт, който е една от най-интересните му черти.

Визуален контрол на потребителското съдържание
Във време, когато WEB 2.0 е все по-популярен и сайтовете се надпреварват по всевъзможен начин да привличат потребители, които да създават съдържание, подходящото му представяне се оказва сериозно предизвикателство. От една страна, дизайнерите се стремят да създадат предефинирани темплейти, които възможно най-структурирано и приятно да бъдат запълвани с картинки, текст, музика и видео. От друга, потребителите не обичат да бъдат ограничавани и симпатизират на системи, които им позволяват в по-голяма степен да персонализират генерираното от тях съдържание. Тази игра е изцяло непозната за печата и можем смело да кажем, че в голяма степен е запазена марка за уеб.

Материалност
Каквото и да си говорим, чувството за допир, което хартията създава, фактурата, която носи, миризмата на мастило, начинът, по който променя образа, когато се огъва, са неща, които носят своя изключителен чар и обаяние. Има доста теории, според които печатният образ рано или късно ще изчезне, пометен от водопада на технологиите. Смятам, че това няма да се случи напълно. Това, което ще стане обаче, е че в един момент ще започнем да го ценим повече, защото ще се превърне едва ли не в бутиков лукс.

В следващ материал ще повдигна и въпроса за приликите и разликите между уеб и тв дизайн. А дотогава... приятно разлистване.

<<назад